ЗВЪНЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на звънлив. В неподвижния въздух всеки звук придобиваше особена чистота и звънливост, сякаш самият въздух звънтеше като стъклен. Ем. Станев, ПЕГ, 22. От цяла каруца метални парчетии се оформи постепенно наковалнята. Още много огън бе необходим и много път, докато се доловят в нея метални нотки, известна звънливост и радостен, пъргав и жив отглас на всяко повикване. Й. Радичков, СР, 144.