ЗЕР частица. Простонар. 1. За усилване: а) При потвърждение, съгласие, одобрение; разбира се, я. Изкуствената вълна, каже, я правят от дърво. Белки от дърво, сащисах се аз. От дърво зер, вика Марето, европейците, вика, я правят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 153. – Значи, вие сте от Плевенския окръг. – Оттам сме зер! В. Геновска, СГ, 130. – Така го думаше, зер – потвърдих и аз. Т. Влайков, Съч. II, 65. ● В съчет. с нареч. тъй, така. При подчертаване на някакъв факт, на нещо, което е очевидна и безспорна истина. – Ако бяхме послушали социалистите и не бяхме пуснали синовете и мъжете си на война, сега щяхме да си живеем мирно и тихо. Който иска война, нека сам воюва. – Тъй зер! А сега сърбите ще ни изколят! П. Здравков, НД, 29. – Мене ме казват вече Варвара. – Тъй зер, то като се влезе в манастиря, там кръщават наново. Ив. Кирилов, Ж, 65. – Що да криеш – само да ти е мъка после, че си излъгал. Нали така, Заре? – Така е зер, така е! – потвърди и Заре, безрезервно убеден в правотата на тия думи. Кр. Кръстев, К, 184. б) В отговор, който повтаря дума от въпроса. За наблягане, подчертаване на потвърждението. – Дядо Глигоре – рекох. – Как живееш тука? Студено. – Студено зер. Й. Йовков, ЖС, 154. – Ей на, чува се, в Босна и Херцеговина селяните се дигнали на въстание. – Истина! – Истина, зер! Тя тъй ще стане. Д. Марчевски, ДВ, 129-130. – Знаеш ли какво ни е забъркало Пандуровото куче?– Кметът ли? – Кметът зер. Отчуждават ливадите. Г. Караславов, С, 130. – През нощта неизвестни лица в няколко фабрики разпространявали нелегални позиви против правителството, но следите на престъпниците не са открити. – Не са зер! Не са, защото твоите полицаи са хапльовци. М. Марчевски, МП, 54.
2. Във въпроси – за изразяване на изненада, учудване или недоумение; нима. – Отдавна съм замислил да те моля за един качамак. – Зер обичаш такова нещо? Н. Попфилипов, РЛ, 9. Той разтвори книгата. Жена му се усмихна тъжно, поклати глава и полека се отпусна на скования от летви стол. – Зер всичко това ще прочетеш? – запита плахо тя. А. Гуляшки, СВ, 345-346. – Разстреляли тоя Савчо вместо тебе. По погрешка .. – Заради мене, казваш! .. – Зер, заради мене? П. Вежинов, ЗНН, 52. Като си спомняше за писмото, гърдите му се изпълваха с приятно чувство. Зер лесно ли е да пишеш на министър! Н. Каралиева, Н, 52.
3. За изразяване на възражение, неодобрение, често с отсянка на ирония. – Какво ще се сърдим на детето? Направило е това, което е видяло от нас. – Зер, тръгнал съм аз да го уча как да се хвърлят камъни с прашка. Ст. Чилингиров, ХНН, 186. – Думайте му, каже, да повтори, да не ходи така. Млад е още, вика. – Е, млад съм зер, рече засрамено Станчо и изтри увисналите си мустаци. Не съм млад вече, току... Елин Пелин, Съч. II, 19. Бухна се един човек в мене. – Пардон – му рекох аз. – Пардон зер – рече ми той, ухили се насреща ми. Чудомир, Избр. пр, 56. – Е, зер, аз майка ли съм, кучка ли съм, гледала ли съм, кърмила ли съм, то майка съм била само тогиз. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 36.
4. Като съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина; тъй като, понеже, защото. – Наточихме две тенекии олио, ама нали сме си множко, върви... Викам на снахите: булки, по-малко, мари, зер като се свърши, няма от какво да се отдели, та да се купи... Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. – Свърши ли? .. Тъй. Изчисти сега и прозорците, зер хора ще влизат вече тука? Кр. Велков, СБ, 84. Чакай, казвам си, да прескоча до Созопол да го потърся. Може човекът да се е удавил в морето. Зер плувците като тебе най-лесно се давят... Ем. Манов, БГ, 224. Отиде си и нищо не остави, / с което името си да прослави – / зер той със злоба само бе богат / и нея взе си там – на оня свят. Хр. Радевски, Избр. пр II, 248.
– От перс. през тур. zеr.