ЗЛАТЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е подобен на злато по цвят и по блясък; златен. Слънцето залезе и морето изведнъж посивя. Само върховете на хълмовете оттатък залива още блестяха с ярка, златиста светлина. П. Незнакомов, МА, 98-99. Вървяхме все по мека настилка от суха златиста букова шума. Мл. Исаев, Н, 137. – Къде са тия лодки, искам да ги видя – стана Коларов, спусна се към брега и нагази златистия пясък. А. Каралийчев, НЧ, 65. Недалеко от него дойдоха и седнаха една възрастна, пълна жена и една мома със златиста руса коса. Ив. Вазов, Съч. ХII, 174-175.
2. За цвят – който е като цвета на златото. От дълбока древност е познат скъпоценен камък със златист или оранжевожълт цвят под имената: хиацинт, яцинт, ахоит, джаргон. К, 1967, кн. 6, приложение, 19.
3. Като същ. златисто ср. Златист цвят. Прескочи ниския прелез и тръгна към къщата на брата си. Сега тя бе измазана, хубаво варосана. Ръженицата на покрива още не бе потъмняла и златистото проблясваше на слънцето. В. Геновска, СГ, 487.