ЗЛАТОНÒСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който носи, съдържа в себе си злато. В продънените долища слизат малки речици. Техният златоносен пясък чехларци промиват до наши дни със златарски дървени копани. А. Каралийчев, НЗ, 228-229. Тази река бе изпълнена с предания за златоносни пясъци. Г. Мишев, ЕП, 146. Самородното злато се намира заедно с пирита и други рудни минерали в някои кварцови жили, които се наричат златоносни. Геол. IХ кл, 115. Златоносна руда. // Обикн. за река – чийто пясък съдържа злато. Много от нашите реки, като Тополница, Огоста, Янтра и др., са златоносни. Р. Димитров, РЗН, 32. При тия дарове бяха притурени и едно стъкло със златен пясък от златоносната река Огоста. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 180.
2. Който носи печалба; приходоносен, доходен, доходоносен. Хиляди златоносни кубици материал беше изтекъл оттук в продължение на цял един човешки живот. Кр. Велков, СБ, 19. Тя продаде дори част от наследството на баща си, за да го превърне в златоносни акции на „Никотиана“. Д. Димов, Т, 321.
3. Прен. Плодороден. През средата ѝ [на долината] течеше малката река Песчан, която според плитките си брегове пролетно време се разливаше и наторяваше цялото коритище на долината с богата, рядка тиня. На тая златоносна талога растяха жълти ечумици, ръже, проса, мисири и великолепни прави конопи. Ц. Гинчев, ГК, 320. Нашите златоносни ниви са обвити в огнен дим. Д. Казасов, ВП, 309.