ЗЛЕПОСТА̀ВЯМ, -яш, несв.; злепостàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Представям някого или нещо по начин, който засяга, уронва достойнството, престижа му, който го показва в лош вид; излагам, компрометирам. Тя се изчерви и той разбра, че тя се черви и смущава не толкова от внезапната му поява, а от жалкия му вид, който я злепоставяше пред дамите и господа офицерите. Ем. Станев, ИК III, 265. Той никога не възразяваше на Пандов, а зад гърба му го клеветеше пред началника. – Все гледа да те злепостави – казваше той на стария добряк. М. Марчевски, П, 143. Прав беше Кузо – за него като че наистина нямаше нищо свято, действията му сякаш бяха продиктувани от единственото желание да подиграва, да злепоставя и скандализира околните. Л. Станев, ПХ, 122-123. Разбра, че не е способен на постъпка, с която би злепоставил най-вече пред себе си своето човешко достойнство. Т. Харманджиев, Р, 172. злепоставям се, злепоставя се страд. и взаим. В приемането на тютюна от производителите и при изплащането му са почнали да се вършат някои нередни неща. Някои от чиновниците се опитвали да крадат и да интригуват помежду си с цел да се злепоставят пред централата. Д. Димов, Т, 60.
ЗЛЕПОСТА̀ВЯМ СЕ несв.; злепостàвя се св., непрех. Представям се в лош, неблагоприятен вид, оставям лошо впечатление за себе си; излагам се, компрометирам се. Тя се злепостави, като злоупотреби с парични средства от касата, и сега си търси друга работа.