ЗЛОЕЗЍЧИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Действие, проява на злоезичен; злословие, злодумство, злоречие, злоречивост. – Не си прегрешила с нищо божия закон, чадо мое – каза ѝ старият свещеник. – И не се бой от людското злоезичие и завист, както и аз не се убоях, когато и владика чак ме поруга. Д. Талев, ЖС, 68. – А за вироглавство и за злоезичие помните ли как се наказва? – запита ги пак Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 83.
2. Обикн. мн. Лоши, злоезични думи, клевети; злословие. А мълвата – и хвалебствията, и злоезичията човешки бяха безчет. Говореха сега най-вече за Теодосия и за любовта му към Иулита. П. Константинов, ПИГ, 32. Замаян от тези свежи пориви, от чистотата на тази моминска страст, той се отпускаше, успокояваше се и забравяше за баща си, за злобата на Староселска, за хорското злоезичие. Г. Караславов, ОХ, 227. Злоезичието на всички тия доброжелатели раздуваха с такава сила ненавистта между сватовете, че самите млади съпрузи се наежват един срещу друг. Св. Минков, РТК, 174.