ЗЛОУМЍШЛЕНО. Книж. Нареч. от злоумишлен; със зъл, лош умисъл, злонамерено, зломислено. До вчера те [войниците] роптаеха, готови да се разбунтуват, ръмжаха срещу оная сила, която ръководеше събитията, подиграваха се, гледаха изкриво, шепнеха си злоумишлено. М. Кремен, Б, 32. Прокурорът в обвинителната си реч поддържа и доказа, че вестник „Български страж“ е наклеветил злоумишлено един държавен служител. Ив. Вазов, Съч. IX, 94.