ЗМЕЙ1, змèят, змèя, мн. змèйове и (диал.) змèеве, след числ. змèя, м. 1. Митол. В народните поверия – митично, обикн. многоглаво, крилато същество с огромно люспесто тяло, подобно на змия, което изпуска от устата си огън; хала, дракон. В българската народна поезия и народна философия той [първобитният анимизъм] се е изразил конкретно в няколко митически образа с не толкова ясен смисъл, каквито са самовилите -самодивите, змейове, лами, хали. Б. Ангелов, ЛС, 37. Суеверните вярват и казват, че всякой извор, кладенец, вир имат местни стихии, хали, лами или змейове, които ги владеят. П. Р. Славейков, БП I, 74. Времето засушаваше и ако бяха старите времена, сигурно мъжете щяха да се съберат да гонят змей нощем. Защото е известно, че змейовете пият водата на облаците, затова няма дъжд. Й. Радичков, СР, 154. – Гледам светна нещо дълго, голямо, страшно, па хвърга искри, искри, искри. Току наведнаж онова се преобърна на змей: с огнени очи, с рога, а из устата и из носа жив пламък – бучи, бучи... М. Георгиев, Избр. разк., 166-167. Време е сега потайно, / грозна невярна полунощ; / звезди блещукат над нази, / веди прелитат край нази – / змееве, змейски духове / и самодиви нощянки. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 937. – Мене ма, мамо, змей либи, / змей либи, мамо, змей лъже. / Кога са змейко зададе, / гора без вятър потроши, / село без вогън запалва. Нар. пес., СбГЯ, 44. Огнен змей.
2. Остар. Змия. Гадовете са животни, твърде ядовити и едри, каквото напр. змей – боа, ехидна и др. С. Бобчев, ПОС (превод), 26. От говедата тука [в Африка] са по-главни едногърбестите и двугърбестите камили; от гадините, гдето ся влачат, най-големи змейове, най-лошава боа. Ив. Богоров, ВГД (превод), 277.
◊ Змей горянин. Нар.-поет. В народните песни и приказки – прозвище на змей, който живее в планината. – Змейо ле, змейо горянин, / на майкя ми се досади! / Те стана до три години, / токо ме любиш, не водиш. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 274. Змей огнянин. Нар.-поет. В народните песни и приказки – прозвище на змей, който бълва огън; огнен змей. – Леле змею, леле горянине, / горянине, змею огнянине; / я не смеем, змею да те гледам / а то нели, змею, да те любим! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 276. Чегато го змееве любят. Диал. Казва се за човек, когато слабее, вехне, крее, линее от някаква неизвестна болест.
ЗМЕЙ2, змèят, змèя, мн. змèеве и змèйове, след числ. змèя, м. Диал. Детско книжно хвърчило. Станал момче [Страшимир Кринчев], едно от най-големите му удоволствия, докато другарите му се отдават на лудории, е да прави хвърчила и обкръжен от рояк деца в прохладните пролетни вечери, когато вее откъм морето топлият вятър, да пуща книжния змей. Ив. Богданов, СП, 341.