ЗНАЧЍТЕЛНО нареч. 1. В голяма степен; доста. Острата проницателност и комбинативните способности на ума му бяха намалели значително за сметка на педантизма. Д. Димов, Т, 522. Едва през първата половина на XIX век, когато условията на нашия духовен живот значително се променят, започват да се пробуждат българските граждани. Б. Пенев, НБВ, 12. Долината и нататък значително ще си измени вида и ще изгуби феерическата си хубост. Ив. Вазов, Съч. XVI, 32-33. Сега вече свободно посрещаше той всички свои домашни разходи, които бяха значително нараснали. Т. Влайков, Съч. III, 143. Маринкьов му поблагодари с глава и се намести от другата страна на вратата. Тук беше значително по-топло, но тръпките по гърба му, вместо да изчезнат, затичаха по-бързо. Ат. Мандаджиев, ОШ, 79. Той беше значително по-възрастен от нея. Δ Очакваме времето в близките дни значително да се подобри.
2. Книж. С голямо значение (във 2 знач.). Всичко се концентрира в момента, който сам за себе е достатъчно значителен и достатъчно значително възсъздаден, за да не се иска повече нещо. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 209.
3. Остар. Изразително, многозначително. Докторът ме погледна значително, като че ми казваше: „чакай, не съм свършил още!“ и продължи своята спокойна, равна реч. Ив. Вазов, Съч. IX, 169. – Е, защо се докача? Той циганин ли е? Брязов клюмна с глава значително. Ив. Вазов, Съч. XII, 9. Някои от овцете смирено идеха при нея, ближеха ръцете ѝ с влажните си муцунки и я гледаха мило и значително с тъпите си простодушни очи. Елин Пелин, Съч. II, 43. Той приказваше с нисък глас, важно и значително. Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 1, 42.