ЗЪБА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с издадени напред големи зъби; зъбест. Забелязвайки приближаващия се към тях младеж една зъбата жена запитала: – Къде се изгуби тоя проклет млекар. Сл. Трънски, Н, 200. Върху мъха се излежаваха три зъбати вълчета. Те се боричкаха, хапеха се. А. Каралийчев, ТР, 112. Очите му гледат зло. Като куче е, на което са смутили съня, а то знае силата на зъбатата си челюст. А. Гуляшки, МТС, 222.
2. Рядко. Който има зъби. Някои изследователи приписват звуковете, издавани от делфините и изобщо от всички зъбати китове, предимно на действието на глътката. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 97. А еще по-нарядко ся случи да извади детето зъби наскоро след като ся добие. Да ся добие зъбато дете, то твърде много нарядко може ся случи. Й. Груев, КН 7 (превод), 98. Зъбати риби.
3. Остар. За прибор, уред, машина и под. – който е със зъби, със зъбци; зъбчат. Момъкът разбра, че е свободен, че се е измъкнал от страшните, зъбати клещи, в които вече влизаше. В. Андреев, ПР, 36-37. Косачът наостри лютата зъбата коса. Ц. Гинчев, ДТ, 4-5. Да си представим зъбато колело, което може да ся върти около хоризонтална ос. И. Гюзелев, РФ, 57. Скоро ще гръмнат / тез ниви злати; / сърпи ще звъннат, / сърпи зъбати. Ц. Церковски, Съч. II, 35.
4. Разг. Зъбест (във 2 знач.); зъбчат, зъбчест. Царевецките зъбати зидове, кули и палати рисуваха своите черни силуети в дълбочината на звездното небе. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 116. Дето вият луди ветрове / зиме по зъбатите чукари / и засипват тежки снегове / пътища, поляни и кошари, / върху най-високата скала / издълбан е паметник гранитен. О. Орлинов, П, 79. Милкана Петко изпраща / чак до скалите зъбати. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 94.
5. Прен. Разг. За слънце – който не топли. Лазарчо лежеше в стаичката към улицата, дето рядко го огряваше зъбатото зимно слънце. Ем. Станев, ИК I и II, 143. – Скоро не е имало такава зима, а тази, като я гледам, едва ли ще си отиде скоро. Не ми харсва зъбатото ѝ слънце. Д. Фучеджиев, Р, 216.
6. Прен. Заядлив, злобен, зъл; зъбест. Алито управляваше Знеполе. За това управление граовци и знеполци – най-зъбатата и чепатата част от българите, .. – пазят до днес твърде пресен спомен. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 588. Той още при няколкото разменени погледи и думи разбра, че ще има работа с един зъбат поет, чиито шеги са остроумни, но волнодумни, игриви, но и хапливи. М. Кремен, РЯ, 418. – Ах, тая мръсница зъбата! Ах, тая усойница проклета! – скръцна Арнаутката. – Чакай да я науча аз как се чуждо чедо мъчи! Г. Караславов, Тат., 33.
◊ Зъбати китове. Зоол. Подразред бозайници от разреда китоподобни, по-дребни от беззъбите, имащи от 2 до 240 зъба, към които се отнасят кашалотите и делфините. Odontoceti.