ЗЮМБЮ̀Л1 м. Градинско цвете – многогодишно луковично растение от семейство лилиецветни, със силно ароматни, звънчевидни, различно оцветени цветове, събрани на един стрък. Hyacinthus orientalis. Остана да грее само слънцето и да топли земята. Тогава започнаха да никнат тревите, да цъфтят лалетата и зюмбюлите. К. Калчев, СТ, 7. В прозрачния въздух се люлееха пъстри пеперуди, кацнаха жадни и упоени по белите и розови зюмбюли. Д. Талев, ЖС, 413. Малка мома влязла в градинка, радва се на разцъфналия син зюмбюл. Ил. Блъсков, СК, 34. Из хорото ходеше, / китка зюмбюл държеше, / на сяка даде по стръкче, / на меня даде два стръка. Нар. пес., СбВСт, 745.
– От перс. през тур. zümbül. – Други (диал.) форми: зимбѝл, дзимбю̀л, дзимбѝл, дзумбу̀л.
ЗЮМБЮ̀Л2 м. Остар. и диал. Торба, обикн. плетена от тръстика. Работата е на свършок. Пенчовите слуги земаха, даваха, слагаха, дигаха, дордето най-сетне останаха из дюгените няколко празни зюмбюле и празни качки. Ил. Блъсков, ПБ I, 118.
◊ Ще ми спусне господ със зюмбюл. Ирон. Нищо няма да получа, без да се трудя.
– От перс. през тур. zümbül.