ИБРИШЍМ м. 1. Само ед. Вид тънки копринени или памучни конци за шиене. Имаше юзди, украсени с тежки и многобройни пискюли от червен ибришим. Й. Йовков, Разк. II, 30. Като искали от него [Хитър Петър] да определи колко е високо от земята до небето, а той представил три големи кълба с ибришим и казал: – Ето толкоз е, ако не вярваш сам иди мери. Π. Ρ. Славейков, БП I, 17.
2. Тънка и дълга макара с такива конци. Селяните плъпват из чаршията. Всеки носи по няколко поръчки, които трябва да се изпълнят. И нахлуват в дюкяните за мора, за различни ибришими, огледалца и за какви ли не още джунджурии. Ст. Чилингиров, ПЖ, 9–10. Купих си един кафяв ибришим. r За подшиването на роклите ще стигнат два ибришима.
– От перс. през тур. ibrişim.