ИДЕНТИФИЦЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Установяване на самоличността на човек. Съвсем откъслечният цитат не позволява със сигурност да идентифицираме автора. Й. Хаджиконстантинов-Джинот, БС [еа]. Следователят идентифицира престъпника по отпечатъците от пръстите.
2. Разпознавам, определям нещо по неговите признаци, качества и др. Методът ни позволява бързо да идентифицираме инфекцията. Г. Златарски и др., СМП [еа]. Много бързо идентифицираме звука като идващ от цигулка. Именно по наличието на тези обертонове ние определяме източника на звука. СФ, 2001, кн. 3 [еа]. Необходимо е преди всичко да идентифицираме проблема.
3. С предл. с. Установявам идентичност, еднаквост между предмети, явления или лица; отъждествявам. Напълно погрешно е баналното мнение, което идентифицира Бай Ганьо с „българина въобще“. Г. Бакалов, Избр. пр, 279. идентифицирам се страд. Погрешно би било да се идентифицира днешната история с миналата, ала днешната непосредствено произтича от миналата. Г. Бакалов, Избр. пр, 458.
ИДЕНТИФИЦЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж.1. Установявам, определям себе си като някакъв. Нас не ни интересува вече какво сме постигнали и как сме променили мисленето си в тези години, а какво ни предстои още да направим със себе си, за да се идентифицираме като европейци. С. Герджиков, ХР, 221.
2. С предл. с. Възприемам или представям себе си за напълно еднакъв, тъждествен с друг; отъждествявам се. Общото при всички тези герои е едно – с всички тях възприемателят по един или друг начин се съпоставя, идентифицира или дистанцира. Ал. Панов, ТЛ [еа]. Читателят се идентифицира не само и даже не толкова със страшните герои на текста, колкото с функцията на повествователя. М. Кирова, КП [еа].
– От нем. identifizieren.