ИДЕНТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Еднакъв, тъждествен, напълно сходен. Неотдавна учените установиха, че белтъкът в мускулите на мумиите от хора, живели преди хиляди години, е идентичен с белтъка на днешните хора. Хр. Одисеев, ТН, 7–8. – Такова нещо е нашата наука [правото] – каза той, като особено много натърти на нашата. – В нея понятията право и справедливост не са идентични със същите понятия във философията на морала. Ст. Чилингиров, РК, 260.

– От фр. identique през рус. идентичный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)