ИДИЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до идилия (в 1 знач.); идилически. Идиличен жанр. Идилични мотиви. Идилични теми.
2. Прен. Който се характеризира със спокойствие, безгрижие и тишина или който е лишен от грижи, тревоги и протича спокойно, тихо; спокоен, безгрижен, безбурен, идилически. – Няма. Не мога да гледам наглата му мутра. Утре да се измита, че... Хайде да не нарушаваме идиличната атмосфера. К. Кюлюмов, ПШ, 30. Като пиша тия редове, в главата ми възникват редица спомени за тия идилични някогашни времена. Хр. Цанков, СбЦГМГ, 394. Възможно ли е след 25 – 30 години, преживени в политически бури и потрес, Влайков да се възвърне отново към идиличния живот на селото и малкия градец? СбЦГМГ, 396. Картини из идиличния пастирски живот.
3. Който излъчва спокойствие, тишина, безгрижие, който въздейства успокояващо. Тих, забравен, идиличен е този някога беден градец. М. Кремен, РЯ, 92. Уви, аз нямах духовната наслада на древния елин, та с вяра да одухотворявам тая красива и тайнствена местност, толкоз идилична и толкоз пренебрегната. Ив. Вазов, Съч. XI, 86. И в душата ми, като отдавна видян сън, долитаха тихите вълни от сребърния звън на стадата, идиличният лъх на старите овчарски повести. Й. Йовков, Разк. II, 94. l Обр. Новото време прави живота от ден на ден по-тежък, и затова идиличната простота на миналото и някогашното благоденствие изглеждат още по-хубави и по-свидни. Й. Йовков, Разк. ІІ, 29. Ах, да си бил с месеци в планината и един ден очите ти да съзрат червени покриви и пушещи комини, слухът ти да долови оня селски идиличен шум – това действува така успокоително и леко на преситената, уморена душа! Д. Калфов, ПЮН, 53.