ИЗБУХЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на избухлив. Учудваше го обзелата го снощи неудържима младежка избухливост, при която, без да размисли, почти несъзнателно, посегна към бухалката и замахна върху главата на кмета. X. Русев, ПС, 164. В морското училище тези мечти за волен и мъжествен живот го пленяваха година-две, докато започна да разбира и други неща и да протестира с неудържима избухливост на юноша. Н. Антонов, ВОМ, 28. Лесната раздразнителност и избухливост, бързата смяна на чувствата, немотивираният плач често са характерни белези на невротично състояние. ЖД, 1967, кн. 5, 22. При транспортиране на взривни вещества трябва да се държи сметка за тяхната избухливост.