ИЗВИНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който служи за извинение, който е предназначен за искане на извинение. – В журналистиката опровержението се използува само когато от него ще има полза вестникът. – Предлагам да напишем едно извинително писмо на нашия „без вина виновен“ и толкова. Ем. Манов, ДСР, 398. Тя слушаше неговите извинителни думи, които я шибаха като жестоки плесници. Κр. Кръстев, К, 163. Той не написа извинително писмо във вторник. Ив. Вазов, Съч. XII, 193. Радослав бяга от часове и има вече три двойки, а Радосвета му подписва извинителни бележки от името на майка им – отсъствал по домашни причини. К. Бакърджиева, ДД [еа].
2. Който заслужава извинение, който може да бъде извинен. – За състоятелни данъкоплатци – разбирам, позачакването не е извинително – каза учителят. Н. Попфилипов, БД, 98. Той намираше хиляди и хиляди извинителни причини за нея. Прощаваше ѝ, искаше да бъде извънредно снизходителен. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. Има повече от 4 месеца, от както съм се наканил да дам гласност на едно твърде важно произшествие, което премина незабележено в нашата домашна хроника; но аз пропуснах това време по следните две доволно важни извинителни причини. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 301.