ИЗВЪ̀НРАБÒТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Извънработно време. Времето, което остава извън служебното, работното време. Давали сме били доброволен труд в извънработно време за почистване на машините, на работното място. Б. Болгар, Б, 44.