ИЗВЪНРЀДНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от извънреден (в 1 знач.). Извънредността на случая, отчуждеността ми от света, тайнственият мир, който ме окръжава – всичко това ме пленява с новостта си. Ив. Вазов, Съч. XII, 79.
