ИЗГЪРБУ̀ШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изгърбуша като прил. Изгърбен. От балкончето се виждаше златистият пясък и бляскавата синева на реката, къщичките зад върбите, селце някакво, белнало се между нивите по един изгърбушен хълм. X. Русев, ПЗ, 62–63. Тук да се дивиш на природата! Път над скали като ихтиозаври изгърбушени, преломени, обли, надвиснали над вечната пряспа. Ст. Станчев ПЯС, 39.