ИЗДА̀ЙНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Предателство. – Ако е станало някакво издайничество? Ако някой провокатор, вмъкнат в редовете ни, е направил разкрития? Д. Ангелов, ЖС, 64. Левски отишел в Ловеч, за да предотврати разгрома на организацията. Той подозирал, че касиерът на Ловчанския комитет – поп Кръстьо – върши издайничество. Ист. VII кл, 71. Неговите зверства, предателства, неговите издайничества и днес като си ги припомни секи един парнат от тогова тиранина, не може да не изохка и скръцне със зъби. Ил. Блъсков, СК, 4.