ИЗДЀЛИЕ, мн. -ия, ср. Фабрично или по-рядко ръчно изработен предмет или продукт; произведение. Един спретнат млад човек влезе привечер в магазина и като се поогледа наляво-надясно, бързо се отправи към щанда с фини стъклени изделия. Д. Калфов, Избр. разк., 245. Той девет месеца учил нарочно седларския занаят в една берлинска фабрика за подобни изделия, дето усвоил всичките тайни на изкуството. Ив. Вазов, Съч. X, 123. Постепенно градовете ставаха център на българската промишленост и търговия. Изделията на тия градове се разпространяваха в пределите на цялата Турска империя. Г. Бакалов, Избр. пр, 240. В тая дълга поредица от най-различни занаяти ще трябва да се включат и златарството, което произвеждало всевъзможни изделия и украшения от сребро и злато. Ив. Унджиев, ВЛ, 14. После изнесе тя [Ния Глаушева] всякакви кепета и тантели, които сама бе плела като девойка и по-късно. Чудеха се туркините на тия прекрасни изделия на две нежни, ловки и търпеливи женски ръце. Д. Талев, И, 192. Дърводелски изделия. Каучукови изделия. Хлебни изделия. Кожени изделия. Сладкарски изделия. Тестени изделия. Трикотажни изделия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)