ИЗДРЪНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; издрънчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Издрънквам1 (в 1 знач.). Полицията стоеше с карабини срещу народа, народът стоеше скупчен, и Леко Алексов също стоеше сред народа и чуваше как издрънчаваше върху камъните някой изпуснат съд, донесен за гасене на пожара. Й. Радичков, ББ, 82. Полицаят преметна веригата на един стол. Провесената верига натежа, столът се катурна и тя падна на пода, като издрънча зловещо. Д. Ангелов, ЖС, 289. Стъпките се приближаваха към моята килия. Издрънчаха ключове и вратата се отвори. К. Калчев, ДНГ, 93. Телефонът издрънча тихо и пресечено. Папазов трепна и се спусна да вдигне слушалката. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3.