ИЗДЪРДÒРВАМ, -аш, несв.; издърдòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Изговарям, изричам нещо бързо и неразбрано; избъбрям. – Тая песен се пей на повторки, а се играй на повращулки! – издърдори той гръмогласно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 178.
2. Неодобр. Казвам, изричам много неща, обикн. без да се замислям за съдържанието и въздействието им. На истинския мъж това не е прилика, / кога му падне чест да види и да чуй / дела и подвизи велики – всичко туй / да го току-така, нахалост, издърдори. П. П. Славейков, КП ч. ΙΙΙ, 149. издърдорвам се, издърдоря се страд.