ИЗКЛЀПАН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. изклепя1 като прил. Остар. и диал. За който е характерна обработката чрез коване, клепане; кован. Коленниците ги правили изпървом от леяно желязо, та ставали млого трошливи. Георги Стефансон поръчал да ги правят от клепано желязо. Людието са бояли, че ръждата ще изяда бърже изклепаното желязо, но опитът е показал, че тойзи страх е присторни. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 26. Изправен на слога, той извади бруса и бързо наточи изклепаната коса. Т. Влайков, Съч. III, 11.
ИЗКЛЀПАН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изклепя3 като прил. Разг. Който е замърсен, нацапан, мръсен; изцапан, наклепан, оклепан. Пред гостите на празника те требва да се явят или еднакво чисти, или еднакво изклепани. Ст. Чилингиров, ШБП, 242. Все с изклепани дрехи ходиш.