ИЗКÒПЧВАМ, -аш, несв.; изкòпча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Вземам със сила нещо или някого от нечии ръце; изтръгвам, изскубвам, измъквам. – Оставете го! И с пронизителен вик Василица се фърли на стражарите и изкопчи Василя из техните ръце. Ив. Вазов, Съч. IX, 82.
2. Прен. Издействам, получавам с големи усилия, молби, настоявания и под. нещо от някого. Разпали се Батенката. Зърне ли жълтица върху шията на някоя невеста – окото му остава в нея. Не мирясва, додето не я изкопчи. А. Каралийчев, НЗ, 94. – Аз още малко ще се повозя, пък като си дойде синът от армията, не мога изкопчи от него колелото. Й. Радичков, ПЦ, 52. Той все още ме мисли за големец и гледа дано изкопчи нещо за стопанството. Ил. Волен, МДС, 245. // Успявам да осъществя, постигна нещо с големи усилия, борба. При този зор в Париж, да изкопчиш такъв хубав мир с цената на толкова реверанси и усмивки – и след това да се намерят луди хора да протестират! Хр. Ясенов, Събр. пр, 130. Веднъж Борис има свиждане с брат си, което брат му беше изкопчил случайно. Г. Караславов, Т, 109.
3. Прен. Накарвам някого с много усилия да проговори, да каже, да съобщи нещо, което знае; изтръгвам, измъквам, изскубвам. На другата година, за голям мой ужас, Пондьо беше пак мой ученик. Мъчих го, въртях го, усуквах го дано изкопча нещо от него – не ще и не ще! Пак му писах слаби бележки за срока. Чудомир, Избр. пр, 50. – Вие сте некадърници! – изруга човекът с конската глава. – Да не можете да изкопчите три думи от един прост селянин. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 313. Понякога той става мълчалив и мрачен. И тогава никой не е в състояние да изкопчи нито една думичка от устата му. К. Кюлявков, СПП, 27. Нямаше смисъл да крие. Когато тя решеше, можеше да изкопчи от устата му всичко. По-добре от най-проклетия следовател. П. Бобев, ОН, 30. Той очакваше, че ще я арестуват, че може би ще я заплашват, че ще се мъчат да я подлъжат, за да изкопчат нещо от нея. Г. Караславов, ОХ II, 328. Тя се опита да изкопчи от него нещо за Павел, но не можа. Д. Димов, Т, 658. изкопчвам се, изкопча се страд.
ИЗКÒПЧВАМ СЕ несв.; изкòпча се св., непрех. Разг. 1. Успявам да избягам, да се отскубна, да се изплъзна от нечии ръце; отървавам се, измъквам се. Надзирателят заплашва. Сега Симо посяга и иска да си вземе книжката. Надзирателят се изкопчва от силните ръце и побягва – отива към канцеларията. Вл. Полянов, ПП, 89. Велика го видя, изкопчи се от ръцете на полицаите и се спусна към него: – Господин офицер! Къщата ми, господин офицер! Д. Ангелов, ЖС, 573. // Успявам да избягам, да се махна отнякъде. Сега еничаринът забрави и важната си поръка, и всичко. Оставаше да се бори и моли за живота си, да се изкопчи някак от дяволското свърталище. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 479.
2. Прен. Успявам да се освободя, да се изплъзна от някаква отговорност или от задължение. – Често душата ми ламти да се изкопчи от грижите и интересите на живота. Ив. Вазов, Съч. XXI, 108. Пак се изкопчи от дежурство.