ИЗКОРЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкореня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изтръгвам, изскубвам от земята растение с неговия корен. Ядосах се, па взех, та изкорених ягодите. Обърнах двора си на манастирска ливада година-две. Ст. Даскалов, ЕС, 213. По примера на туземците ние запалихме от всички страни сухата трева и поляната се превърна в черна равнина. След това дойде най-трудното: трябваше да обърнем земята с железни лопати и да изкореним обгорелите храсти. М. Марчевски, ОТ, 284. – Ама това е вън от района на горското стопанство, както знаеш! Законът позволява! – кратко и убедително поясни той на Петко. – Но защо трябва да изкореняваш тая хубава гора? Ст. Даскалов, СЛ, 9. Изкоренявам плевели. l Обр. – Никъде не ми се ходи, Доне. Тука ми е най-хубаво. Тука аз мога всекак, навсекъде ми е като у дома. Гората, целата планина. Тука ми е коренът, като ме изкорениш еднаж... Д. Талев, И, 345.
2. Прен. Премахвам нещо изцяло, докрай, правя нещо да престане да съществува; унищожавам. Нема го тоя човек, дето ще може да изкорени нечистите работи в общината и да въдвори ред и правда. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 236. – Не да грабите, не да листите, а злото да изкорените. Ст. Загорчинов, ДП, 329. Той изпъди, изкорени от себе си онази самонадеяност и онова смело недоволство, които бяха се зародили у него след срещата с онзи проклети волнодумник. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 387.
3. Диал. Унищожавам до последен представител някакъв животински вид; изтребвам, избивам. Сетне пък криза ни налегна: агнешката кожа струваше повече от агнето! Изкорених овцете, купих си два катъра и започнах да си вадя хляба с кирия. Н. Хайтов, ДР, 113. – Имаш право да пиеш. Изтреби вълците, изкорени ги. Й. Йовков, ΒΑΧ, 165. изкоренявам се, изкореня се страд. В онова време тези воденички вървяха и зиме, и лете, защото изворите не бяха още затлачени, както са сега, когато се изкорениха всичките околни граничеви гори. Ц. Гинчев, ГК, 321. Евгени искаше да каже, че ако би имал милиони и ако с раздаването им биха могли да се изкоренят несправедливостите на тоя свят, той би направил това с готовност. Д. Ангелов, ЖС, 244. – Мъчно се изкореняват старите навици, другарю Бекир – каза майорът. – Дълбоко са навлезли в душата на тукашните хора. Б. Несторов, СР, 117–118.