ИЗМЀРВАМ, -аш, несв.; измѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Определям размер, количество, степен на нещо с помощта на някакъв инструмент, уред и под.; премервам, отмервам. Ние с него се сприятелихме през есента, когато се бях заловил да измервам селските ниви. А. Каралийчев, С, 171. Сега единствените му научни занимания бяха да измерва валежите, да отбелязва температурата. Гр. Угаров, ПСЗ, 600. Когато измерваме налягането на газа, върху живака на манометъра действуват, удрят много частички с различни скорости. Физ. X кл, 1951, 67. – Ето ви термометър. Макар че това не е редно, ако пак се явят тримата, ще ги запитате от какво страдат, ще им измерите температурата. В. Нешков, Н, 335. Кой камъни карал, кой тухли, / греди или вар; а дюлгери прилежно / с ръката си веща градили, с отвеса / измервали. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 13–14. // За уред – определям размера, количеството на нещо. Сеизмографи преслушват земята: / .. / измерват земетръсите – / близки, далечни. Е. Багряна, СЧ, 95. Махалото на стенния часовник измерваше равномерно секундите.
2. Прен. По вида на нещо, по впечатленията си от нещо определям неговото количество, размер или вид, качество, свойства и под.; преценявам. Недоверчиво се изглеждаха от глава до пети, сякаш взаимно измерваха силите на мускулите и плещите си. Й. Йовков, Ж 1945, 213. Привикнал да измерва разстоянието по такива светлини, той разбра, че пожарът е в подножието на Джамбаз тепе. Ив. Вазов, Съч. XXV, 107. – Преструваше се, че уж чете нещо предстоящо. А всъщност измерваше крачките ни дали са уверени. И не се излъга, такива бяха. П. Михайлов, МП, 59. Горда и омаяна от своето охолство, тя още нищо не виждаше, нито измерваше положението си. Тя не знаеше какво е да не си богат – затова нямаше мярка за ужаса си. Д. Немиров, Б, 56.
3. Прен. Предварително мислено определям, преценявам, предвиждам размера, степента или качеството на нещо; премислям. Борис не мислеше общо за бягството, без да пресметне всички възможности. Той беше измерил всяка крачка, всяко движение, всеки удар. Г. Караславов, Т, 109. Копчето се търкулваше на земята по-близо или по-далече според силата и майсторството на удара. Следващият играч трябваше да измерва и удара, и разстоянието, за да може да отхвърли своето копче на педя или румица близко до чуждото. З. Сребров, Избр. разк., 137. Всяка моя дума измервах, а негово преподобие се взираше в очите ми с проницателния си поглед и се усмихваше в брадата си. Ем. Станев, А, 73.
4. Прен. С обст. поясн. за начин. Изглеждам някого продължително, изпитателно, в целия му ръст, обикн. като изразявам с погледа си някакво отношение към него. – А ти кой си, та се бъркаш в работата ми? – Аз съм участъковия лекар. Знахарката го измери презрително – та това ли голобрадо момче е дошло да ѝ се бърка? Г. Караславов, Избр. съч. II, 141. Тати го измери сърдито, но като забеляза, че Хрельо едва владее дъха си от вълнение, отвърна му меко. Ст. Чилингиров, ХНН, 203. След една минута идва съдържателят и презрително измерва скромния белобрад старец. Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 132. Нима забрави как святка той с очи и те измерва със злост, кога му отнехте петте декара ниви, оставени за лично ползуване, без да му се полагат? Б. Обретенов, С, 104. // Гледам, разглеждам настойчиво и продължително някого, в целия му ръст, като го оценявам, преценявам. Тъкачев изгледа този шишкав мъж. „Значи, това е околийският началник!“ – измерваше го Тъкачев със смесено чувство на любопитство и презрение. Г. Караславов, ОХ, 168. Щеше ѝ се да се запознае с някоя от жените на работниците. В първите дни стигаше до най-близките бараки. Любопитни очи я измерваха, но никой не направи опит да я заговори. Б. Несторов, АР, 167. – Ти не знаеше, че китка съм другиму обрекла, наведе глава и зе да ме измерваш отдалеч изпод вежди. П. Тодоров, Събр. пр. ІІ, 205.
5. Остар. Улучвам, уцелвам при стрелба, удар със сабя и под. Той често на бас измервал с пищов грош, хвърлен на въздуха. Ст. Ботьов, Κ (превод), 5. Със скоростта на мълния той махал сабята си надясно и наляво и в скакание на коня си той измервал пара. Ст. Ботьов, Κ (превод), 5. измервам се, измеря се I. Страд. от измервам. Картите не се гледат, разстояния и ъгли не се измерват. Й. Йовков, Разк. III, 146. Героизмът през време на войните и революциите се измерва с готовността да пожертвуваш живота си. Т. Генов, Избр. пр, 300. ІІ. Възвр. от измервам (в 1 знач.). Детето отиде да се измери на кантарчето. III. Взаим. от измервам (в 4 знач.). Гледаха се едни други недоверчиво, измерваха се с неми, бързи погледи. Ив. Вазов, Съч. IX, 101. След като се разминават, двамата се обръщат и измерват с поглед едновременно. Д. Димов, ЖСМ, 15. Двамата братя стояха наежени един пред друг. – Какво се фукаш? – каза Драган, след като двамата постърчаха така неми да се измерват взаимно. Б. Болгар, Б, 232.
◊ Измервам / измеря земята. Обикн. в св. Разг. Подигр. 1. Падам, просвам се на земята. 2. Живея безсмислено, върша нещо безсмислено. Измервам / измеря от глава<та> до крака<та> (пети<те>) някого; измервам / измеря от долу до горе някого. Разг. Изглеждам изпитателно някого в целия му ръст, обикн. с недоволство, ненавист, презрение и под., или за да го преценя. Горда, със сериозно изражение на лицето, тя само от време на време се усмихваше, кокетливо на смелите погледи на любопитни жени и мъже, които я измерваха от глава до пети. Д. Калфов, Избр. разк., 362. – Приближете се – меко и любезно каза Христакиев, като измери момчето от глава до пети. Ем. Станев, ИК I и II, 386. Когато Петко влезе, Хюсеин паша го измери от долу до горе. Петко не се смути. Ст. Сивриев, ПВ, 98–100. Измервам / измеря с очи (поглед) някого. Разг. Изглеждам изпитателно някого в целия му ръст, обикн. с недоволство, ненавист, презрение и под., или за да го преценя. Медаров се облегна в ъгъла и почна да измерва с поглед младата госпожица. Д. Калфов, Избр. разк., 94. Ние се спогледахме и всеки от нас чувствуваше как човекът, който седи само на две педи и половина от нас, ни измерва с очи един по един и търси до срещне погледа на когото и да било. С. Северняк, ВСД, 20. Измервам улиците. Разг. Неодобр.; Измервам сокаците. Диал. Неодобр. Скитам се без работа, шляя се. – Значи тъй се стекоха работите, че трябва още едно мнение. Ако е добро, Гавазът ще си остане на работа. Ако е лошо – ще измерва сокаците. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 49. – А най-подир може да си бягал от училището, като ти е било по-приятно да измерваш сокаците и да бъдеш свободен. Р. Каролев, РЗМ, 111.