ИЗНЕВИДЀЛИЦА нареч. Разг. По ненадеен, внезапен начин, без да бъде предварително забелязан; ненадейно, внезапно. Лодкарят доближи пръсти до устните си и свирна два пъти. Тогава изневиделица измежду камъните се надигнаха трима брадати мъже с меки шапки, пътни чанти в ръцете, с горни палта, преметнати през лактите. А. Каралийчев, НЧ, 62. Насреща изневиделица се зададе камион и прекъсна мислите на бай Драгостин. Кр. Кръстев, К, 6. Изневиделица се появи щъркел, размаха крила ниско над конната дружина и бързо изчезна в далечината. Д. Талев, СП, 222. Времето за започване на събранието наближаваше. Кръчми, кафенета, дворища – всичко започна да се изпразва бързо. Почти изневиделица, пред училището се насъбраха над двеста души. Г. Караславов, СИ, 223. Като изневиделица пред Раковски се изпречи малкият Стефан. Той дишаше бързо и го гледаше отдолу нагоре с черните си очи право в лицето. Ст. Дичев, ЗС I, 244. // По непредвиден, неочакван начин; неочаквано, изненадващо. Той рече да замахне втори път, но някой изневиделица го удари по лицето, смаза носа му и го зашемети. Д. Ангелов, ЖС, 643. Още не можех да осъзная, че спасението бе дошло изневиделица: вместо да ме изпитва, страшният инспектор пожали и мене, и себе си, и децата, и почна да предава предстоящия нов урок. О. Василев, ЖБ, 354. Коварното чувство на ревност, потиснато от преживения ужас, сега изневиделица проби и съзнанието му. Ст. Волев, МС, 100. Мислеше как да отмъсти. И като тичаше, той хвана ножа, но някаква мисъл му хрумна като изневиделица, той бутна пак ножа, засили се и като протегна жилавите си ръце, блъсна с ярост своя враг. Г. Караславов, ОХ II, 637.