ИЗНЕНА̀ДА ж. 1. Нещо (действие, събитие, обстоятелство, проява и др.), което се случва, става, без да се предвижда, очаква, предполага. По едно време тъдява дошли римляните. Още се виждат останките от техните пътища, които пълзели по високите места, откъдето хората виждали всичко и никаква вражеска изненада не била възможна. А. Каралийчев, С, 284. Въстаниците следяха напрегнато движението на турците, но по-любопитна беше за тях изненадата, която готвеха на приближаващия се враг скритите зад скалите насреща техни другари. Д. Талев, И, 548. Вярно, той се зададе и аз усетих как някак особено шавна сърцето ми: тоя ден наистина беше ден на изненади за мене. А. Гуляшки, ЗР, 124. – Някъде по средата между гарата и рибарската хижа познавам един вир, от който можем да чакаме големи изненади. Д. Калфов, Избр. разк., 218. // Внезапност, ненадейност, съдържащи се в някакво действие, събитие, проява. Обикновено нападателите слизаха тихомълком и добре въоръжени се нахвърляха върху стадата с изненада. Г. Караславов, Избр. съч. V, 334. На двеста метра зад нея [могилата] тъмнееше сянката на голямо и подозрително маслиново дърво, от която също можеше да изтрещи изстрел. Ако станеше това, нападението загубваше изненадата – една от главните предпоставки за успех. Д. Димов, Т, 579–580.
2. Обикн. мн. Неочаквани, непредполагаеми атракции по време на увеселение. Трамваят спря на „Овча купел“ и всички прочетоха, че читалището ги кани на танцова вечер, на която ще свирят седем китари, ще има томбола и изненади. А. Наковски, МПП, 230.
3. Чувство, породено от нещо, което се е случило неочаквано, ненадейно. Рибарят бе втренчил поглед по леко потрепващата повърхност на езерото, неподвижен и занемял от изненада. Д. Талев, СК, 46. Дохождането на Йоргя беше приятна изненада за Нейкови. Д. Немиров, Б, 63. – Моето отсъствие – аз уговорих това с войводите – щеше да трае пет, най-много десет дни, но за моя голяма изненада полицията на Братияну започна да ме търси и трябваше да бягам чак в Одеса. Ст. Дичев, ЗС I, 422. Демна обиколи няколко пъти огнения кръг и за изненада на колибарци се спря сред жарта. К. Петканов, ОБ, 200.
4. Това чувство, изразено на лицето на човек. Изненадата и страхът на лицето му малко по малко се изгубиха и се заменяха с насмешлива и весела гримаса. Й. Йовков, Ж 1945, 184.