ИЗНЀРВЕНО. Нареч. от прил. изнервен; нервно, напрегнато, припряно. Николай бе един от най-добрите служители, което, разбира се, не му спестяваше вежливите упреци, когато шефът изнервено пришпорваше разработките. Н. Данева, ТРУ [еа]. – Какви ги приказваш? – кресна изнервено Вангел. Много му се бе насъбрало и бе загубил всякаква благост, че и смирението си даже. К. Кожухаров, ЗК III [еа].