ИЗНУРЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на изнурен; изтощеност, изнурение. И най-близко над него – лицето на суеверния, светещо от крайна изнуреност, пречистено от всякаква себична помисъл, лицето на Приятел. Колцина са могли да видят едно такова лице? Бл. Димитрова, Лав., 287.