ИЗОБЛИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изобличà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. С факти, доказателства и под. разкривам пред други лица неморална постъпка, проява или престъпление на някого, обикн. в негово присъствие; разобличавам. Той не можеше да понася спокойно другите трима учители в градското училище и ги ругаеше, изобличаваше ги на всяка стъпка за тяхната изостаналост и дребнавост. Д. Талев, ПК, 146–147. По неговото страшно смущение тя позна, че са истински калните дела, в които го изобличаваше гостът. Ив. Вазов, Съч. XI, 183. Реши да отиде в казармата, да намери Войнов и пред войниците да го изобличи. К. Петканов, В, 192. Говореше той, като изобличаваше кмета и Прангата зарад техните неправди и лошавини. Т. Влайков, Съч. III, 90. // Правя известна пред обществото, разкривам неморалната, престъпна същност на дадена група, организация, съсловие и под.; разобличавам. Един левичарски всекидневник изобличи „Никотиана“ и другите тютюневи фирми. Д. Димов, Т, 223. Той не е героят, предназначен да представлява и изобличава класата си. Борис [от „Тютюн“] е дълбоко трагичен образ, който следва пътя на собственото си развитие. Пл, 2009, кн. 5–6 [еа].
2. Обикн. за документ – източник съм на сведения, факти, които разкриват, доказват нечия вина. Той не беше виждал документи, които можеха да изобличат тия хора във вземане на подкупи и комисионни. А. Гуляшки, Л, 42–43. – Твоята декларация ще лежи в чекмеджето ми, готова да те изобличи. К. Георгиев, ВБ, 97.
3. Прен. Остар. Книж. Изразявам, показвам външно, правя явно някакво вътрешно състояние, признак или качество на някого. Той се държеше изящно, но една бърза червенина по лицето му изобличаваше някакво стеснение. Ив. Вазов, Съч. XXV, 166. Само едни дребни неуловими бръчки около устата му изобличаваха у притежателя им някакво желание да задира, да дразни. Т. Влайков, РП I, 150. Това писмо изобличава в писателя си трезвен и остър ум, ясна мисъл и значителна черковна образованост. Ив. Вазов, Съч. XV, 39. изобличавам се, изоблича се страд.
ИЗОБЛИЧА̀ВАМ СЕ несв.; изобличà се св., непрех. Разкривам сам пред други лица своя неморална постъпка, проява; разобличавам се. „Защо трябва православният събор да слуша повече беззаконника?“ Разнесоха се одобрителни гласове, ала Иван-Александър стори знак да оставят Калеко да говори и това се изтълкува като мъдрост, еретикът сам да се изобличи докрай. Ем. Станев, А, 173.