ИЗОБРАЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Художествено пресъздаден образ на човек, събитие и др. върху хартия, стена, платно и под. или от дърво, метал, камък. Насреща, в десния ъгъл на преддверието, беше сложено на каменна подставка едно негово [на Самуила] изображение от дърво, високо около три лакти. Д. Талев, С II, 48. Ногай много се чуди на богатите украшения, а когато съгледа на стената изображението на кир Тодоровото пленение, той поиска да узнае какво е това. Ив. Вазов, Съч. XIV, 17. Уста Цончо имаше ръста и снагата на баща ми. В образа най-много приличаше някак на св. Никола, на изображението на този светец в черквата на св. Константин. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 37. // Остар. Картина. Особено внимание обръща изображението „Избиене на 40 хиледи отроци“. Ал. Константинов, Съч., 236. Всичките изображения носят безжизнен, монотонен и неизменим печат, присъщ на византийската живопис. Ив. Вазов, Съч. XV, 27.
2. Образът, ликът на някого или нещо, отразен върху огледална, водна или друга отразяваща повърхност; отражение. Само една бяла ярка уж пие, но повечето извърта око и поглежда собственото си изображение във водата. Й. Йовков, АМГ, 201.
3. Възпроизвеждане, пресъздаване на нещо; изобразяване. А който отива в български театър, той отива с желание да присъствува на изображението на тегловния живот на нашия народ. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 30. У Пушкина изображението на чуждия живот не става от домашно гледище. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 93. // Литер. Представяне, възпроизвеждане на действителността със средствата на художествената литература. Чрез романа „Под игото“ Иван Вазов синтезира в едно две линии при изображението на живота в предосвобожденска България – героико-романтичната, въплътена от герои като Бойчо Огнянов, Соколов, Кандов, Боримечката, и битово-сатиричната – в образите на „чичовците“ г-н Фратьо, Мунчо, хаджи Смион, Мичо Бейзадето. А. Малинов, ОБДТ [еа]. Писателите по различен начин и в различна степен използуват фантастичното за целите на художественото изображение. О. Сапарев, ИС [еа]. Драматичното изображение на отделни сцени и мигове е представено във вид и по начин, които още повече са засилили романтичния ефект. М. Арнаудов, ЖТИ ІV [еа].