ИЗОБРЕТА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който е изобретил или изнамерил, открил нещо; откривател. През 1766 г. е била завършена и пусната в действие първата парна машина в Русия, направена от руския изобретател И. И. Ползунов. Физ. X кл, 94. В същия павилион била изложена машината за рязане на кундурджийски клечки. Изобретателят ѝ Джипунов 12 години я преправял, развалял и наново сглобявал, докато накрая създал машина, която превъзхождала европейските по скорост на работата си. Отеч., 1977, кн. 10, 30. Той не мечтаеше да става изобретател, не мислеше да създава нови машини, нито се лакомеше да управлява големи заводи. А. Гуляшки, Л, 41. Най-после правината надви и истинский изобретател на това честито откритие биде обсипан с почести и дарове. Й. Груев, СП (превод), 96.
2. Прен. Човек, който притежава способността бързо да се ориентира и да съобразява как да постъпи. Трънските селяни бяха големи изобретатели във формите на саботиране на реквизицията, понеже облагането ставаше според броя на овцете и снопите. Сл. Трънски, Н, 154.