ИЗОПАЧЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изопачен; преиначеност, изопачаване. Дори в най-трезвия си и почтен вид то [съзнанието] не може да се изчисти от наслоената илюзорност и изопаченост. Зл. Златанов, ХС [еа]. Изопаченост на факти.
