ИЗОСТА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изоставя и от изоставя се като прил. 1. Който не се обитава; напуснат. В болницата е някак особено глухо, зловещо, като в пуст изоставен дом. Л. Стоянов, X, 69. Омразата и жаждата за битка бяха тъй силни, че никой не се отби в огромния изоставен лагер, сред който сияеше пурпурната императорска палатка. А. Дончев, СВС, 808. Настигната от дъжда още рано предната нощ, четата на Гьорета Павлев прекара останалата част от нощта и целия ден в една изоставена колиба сред полето. Д. Талев, И, 278. Той случайно минава покрай един изоставен бордей. Й. Йовков, Ж 1945, 243.
2. Който не се използва, не се употребява или не служи според първоначалното си предназначение; неизползваем, захвърлен. През първите няколко дни голяма грижа за Стояна беше Шаро. Върза го с въже в плевнята, наливаше му вода в една изоставена каменна копанка. Д. Талев, ЖС, 47–48. Широките му ботуши шляпаха тежко из дълбоката нажежена пепел на разбитото, изоставено шосе. Г. Караславов, ОХ II, 8.
3. За мъж или жена – който е лишен от близки отношения с някого и не живее повече с него, защото вече не е обичан или харесван. Изоставена жена. Изоставен съпруг.
4. Който е оставен без грижа и внимание. Оставаха също и много куфари с елегантни дрехи. Експертът помоли гръцкия лекар да бъдат предадени на някой приют за изоставени старци. Д. Димов, Т, 647. Гого, бездомникът, безпътникът, изоставеното, расло като бурен дете, наведе глава и мълчаливо продължи пътя си. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 99. В долината на Йордан я позоваха с жаловит писък три изоставени птичета, сгушени в едно гнездо. А. Каралийчев, ПГ, 7.