ИЗПЕПЕЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изпепеля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. За огън – унищожавам напълно нещо, като го превръщам в пепел. Той слуша с благоговейно страдание разказа за страшния бяг от башибозушките орди, за пламъците, които изпепелиха имот, къща. Ив. Вазов, Съч. VIII, 87. Но кърви потопиха въстанието, огън изпепели и Перущица... Ст. Станчев, ПЯС, 70. Собствено, доколко са топли самите къщи не може много добре да се разбере, защото печките неспирно горят – изпепеляват и последните вършини. О. Василев, ЖБ, 16–17. Бежанецът от Чепинско видя пожарите на север и покри главата си с края на плаща. И вече не откри лице да погледне пламъка, който изпепеляваше родните му села. А. Дончев, ВР, 102.
2. Прех. Прен. За чувство, изживяване – унищожавам други чувства у някого. Изгориха сина му. Омразата ще изпепели милостта в душата му. Ще налита на зло и на добро. Докато метнат въжето на врата му. З. Сребров, Избр. разк., 63. Може би ние обичаме в нея [мъката] оная голяма част от нас самите, която тя е изпепелила и която, струва ни се, още продължава да живее чрез нея. К. Константинов, П, 48. Героят на филма си е поставил за цел да забогатее с всички средства. Но алчността да трупа богатство изпепелява душата му. ФН, 1972, кн. 7, 9.
3. Непрех. Рядко. Изпепелявам2. – То аслъ твоята къща се е обърнала на сборище от хаймани. – Да знаеш, че ще я изгорим някой ден, така из основи ще изпепели, та и помен да не остане от нея. П. Михайлов, МП, 50. Делфинът – така наричат тоя мъж – иде направо от Траката, дето е пил ракия. Стари сметки има Делфинът с морето. То му взе най-скъпото. Мъката по Ела отдавна е изпепелила, но омразата не е угаснала. Ат. Мандаджиев, ОШ, 31. изпепелявам се, изпепеля се страд. от изпепелявам1 в 1 и 2 знач.
ИЗПЕПЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпепеля̀ се св., непрех. 1. Изгарям напълно, докато стана на пепел; изпепелявам2. Стопанинът гледаше кръстците си как се изпепеляват и плачеше. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 20.
2. Прен. За чувство, усещане – изчезвам напълно; изпепелявам2. „Остави тази песен любовна“ – би могъл да каже той [Хрелков] като Ботев: в борбата се изпепеляват личните болки, за да израсне човекът – борец за свобода, за народно щастие. С, 1952, кн. 5, 163. Дни и вечери ще залива огъня на сърцето си с огъня на ракията, докато се изпепели мъката му. З. Сребров, Избр. разк., 150.
ИЗПЕПЕЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изпепелѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпепеля̀л, -а, -о, мн. изпепелѐли, св., непрех. 1. Изгарям напълно, докрай, докато се превърна в пепел; изпепелявам се. Владимир остана сам край огъня. Ситните снежинки валяха все така тихо, съчките пращяха сред пламъците, огъваха се и изпепеляваха. Сп. Кралевски, ВО, 117. – Понякога цяло ято се забърква в горещите течения над котлонната площ и загива. – Та тук и костите изпепеляват! – извика Вилямс. Ст. Волев, МС, 181.
2. Прен. За чувство, усещане – изчезвам напълно; изпепелявам се. Надеждата на Радомир, че е свършило изгнанието му, изпепеля така бързо, както бързо пламна. Овъгли всичко: и радостта, и търпението, и волята му да чака. М. Смилова, ДСВ, 88. В сърцето на новобранеца остана едно лошо чувство към ефрейтора и командира – строг, според момчето, повече, отколкото трябва. И туй чувство може би щеше да изпепелее от само себе си, ако един случай не беше го подхранил отново. Хр. Пелитев, ХО, 82. В самотните си часове той редеше смели кроежи, с които да промени отношенията им, да я привлече, но всичките му пориви изпепеляваха пред страха да не загуби и малкото, което получаваше. М. Смилова, ДСВ, 127.
3. Прен. За небе – добивам много блед цвят, ставам сив като пепел; изпепелявам се. Тръгнахме подир него под звездното небе и дорде то да изпепелее, кметът бе настанил четиримата други ловци на пусия в различни краища на борова гора. А. Христофоров, О, 61. Изведнаж радостта в сърцата им помръкна, синината на небето изпепеля, звуците утихнаха. П. Вежинов, НС 173. Зората гасеше забледнелите звезди и небето изпепеляваше като утъпкан селски друм. М. Яворски, ХСП, 268.
ИЗПЕПЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпепелѐя се св., непрех. Изпепелявам2. Но небето захваща да се изпепелява. П. Росен, ВПШ, 23.