ИЗПИТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн, -лни, прил. 1. Който е свързан с изпробване, проверяване на техническите или производствени качества на нещо. Такъв ред трябва да създадат нашите изпитателни станции, трябва да покажем на населението как да се наторява земята и да изкарва доброкачествен добитък. Бълг., 1902, бр. 527, 3. Изпитателен център. Изпитателен полет.
2. Който е свързан с изпробване, проверяване на способностите, възможностите на някого да се справи с определена работа, дейност. Ще ви назначим за изпитателен срок, ако журналистиката ви се отдаде, ще ви преназначим. Сл. Македонски, ЕЗС, 132. Първоначално е назначен на изпитателен срок от три месеца.
3. За поглед, очи – който изпитва, проверява, търси да узнае, да разбере нещо. Дори Пешо виждаше от време на време в огледалото студения изпитателен поглед на шофьора, който както преди следеше незабележимо полковника. П. Вежинов, СО, 181. Васил чакаше търпеливо, като не отмахваше изпитателния си поглед от стария балканджия. Ст. Дичев, ЗС I, 477. Близнаците едва преглъщаха залъците си и не смееха глави да вдигнат – страх ги беше да срещнат втренчените, изпитателни очи на майка си. А. Дончев, СВС, 76.
4. Остар. Книж. Обикн. за комисия – който провежда изпит; изпитен. След изпита професорите от изпитателната комисия, крайно задоволени, приветствуваха г-на Пенчева за неговите добри отговори. НБ, 1876, бр. 57, 224. Не знаем как би постъпила изпитателната комисия за адвокатите с г-на Шивачова, ако ѝ се представеше на екзамен. Н, 1883–1884, кн. 3–4, 380. Изпитателната комисия за руските университети е забележила, че голяма бедност владее между учениците в тях. ИЗ 1877, 117.
5. Остар. Книж. Обикн. за комисия – който извършва разследване, проучване и под. След приключенията в тоя град от 1875 година изпитателната комисия беше освободила всички с изключение на седем души. К. Величков, ПССъч. I, 31. Откак се състави изпитателната комисия в града ни, започнаха да довеждат тука на съд уловените от разни места комити. НБ, 1876, бр. 16, 64.
◊ Изпитателен срок. Юрид. При условното осъждане – период от време, определян от съда, за който се отлага изпълнението на наказанието, като наказанието не се изпълнява, ако осъденият не извърши ново престъпление. Наказателният кодекс предвижда алтернативи на лишаването от свобода – условното осъждане (ефективната присъда се отлага за определен, изпитателен срок и ако осъденият не извърши ново престъпление, бива реабилитиран), глобата и пробацията. Кап., 2010, бр. 39 [еа]. Осъдиха го условно, с тригодишен изпитателен срок.