ИЗПРЕВА̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпреварвам и от изпреварвам се. Допуснатите автопроизшествия са станали именно поради нарушения като превишаване на скоростта, неспазване на предимство, неправилно изпреварване и разминаване. НТМ, 1966, кн. 211–212, 4.