ИЗПЪ̀ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от изпъждам и от изпъждам се. Подир това наказание идеше изпъждането. Ив. Вазов, Съч. X, 153. Той очакваше студен поздрав, два-три сухи въпроса за селото и любезно изпъждане: „Тясно ни е, имаме само стая и антре“. Г. Караславов, СИ, 295. Карлово взема дейно участие в изпъждането на пловдивския владика Хрисант. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. Когато узна за изпъждането на малкия си приятел от родната къща, бай Михал дълго мисли за неговата съдба. Ал. Бабек, МЕ, 25. Още утре ще се разчуе из целия град, че съм „социалист“ – и ето ти изпъждане от служба! М. Кремен, СС, 100.