ИЗРАЗЍТЕЛНО. Нареч. от изразителен. Мирото се намръщи изразително и извика: – Ти Хаджи, да си блъскаш ο главата тоя твой черковен въпрос. Ив. Вазов, Съч. VIII, 21. Хотелиерите навсякъде се държаха като богове и отговаряха със стереотипното: „Нямаме легла“. Някои даже се задоволяваха само да вдигнат изразително рамене. Ем. Манов, ДСР, 348. Оръженосецът така живо и изразително пееше и говореше, че песента или разказът му ставаше понятен на хората, които винаги се тълпяха около него и го следяха със зяпнали уста. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 169. Ставри Веселинов изразително изруга и несдържано, фъфлейки от гняв, заключи: – Подведоха ме, здравата ме подведоха... Др. Асенов, СбСт, 184. Той така изразително четеше, така изкусно променяше гласа си при разговорите, че войниците почнаха доволно да хихикат и търкаха възбудено ръце. П. Вежинов, ЗЧР, 195. Повестта на Орлин Василев е написана свежо, изразително, със стройно изградена композиция. Ем. Коралов, ЛФ, 1956, бр. 4, 2.