ИЗСТРА̀ДВАМ, -аш, несв.; изстрàдам, -аш, св., прех. 1. Страдам докрай; изтърпявам. Маралите останаха далече зад нас, джипът се тресе гръмогласно по черния път, но не чувам джипа, а все тия марали и все тая прикътана долина, на чието дъно животните благородно изстрадват своя затвор. Й. Радичков, НД, 248. Всичко това, което в кратко време видя, изпита, изчувствува, изстрада в това село, измъчваше мисълта му. Ив. Вазов, Съч. VI, 213. Те му викат да бъде смел, тъй като има още нови сили, а и те сами са готови всичко да предприемат и всичко да изстрадат. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5492, 2.
2. Преживявам, претърпявам страдания. – Ноне, тази вечер дойдох да поговоря с тебе... Ти изстрада много и моите думи може да те огорчат. И. Петров, ИЛ, 231. – Много неща преживяхме. Много изстрадахме... Д. Кисьов, Щ, 330. Много в този кървав свят изстрадах, / с много болки той ме нарани, / но в борбата грее мойта радост / и стихията на мойте дни. Кр. Белев, ПЗБ, 51.
3. Постигам, добивам, извоювам нещо с много страдания, с много усилия и труд. – Народната победа е близка. Но ние трябва да я извоюваме в жесток бой с врага, да я изстрадаме... З. Сребров, Избр. разк., 86. Няма връх, на който да се изкачиш, та да не я [Родопа] познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. А. Дончев, ВР, 103.
4. Прен. Вживявам се в нещо, преживявам нещо много искрено и със силно чувство. Калудов трепна. Опита и да приглася на певицата. Пееше тихо и сдържано, но красиво, като ония певци, които не мислят дали пеят правилно, а изстрадват песента. К. Колев, М, 130–131. изстрадвам се, изстрадам се страд. О, трябва всяка вещ да се изстрада, / повторно всяка вещ да се роди / и всеки образ, който в теб попада, / да свети с блясък непознат преди. В. Ханчев, Худ. С I, 262. И протръби, че всяка правда / е от божествен произход, / че всякой път, що се изстрадва, / донася благодатен плод! Т. Траянов, Съч. III, 30.