ИЗТРЕБЍТЕЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с изтребване, унищожаване, избиване; унищожителен. Злочестите „изгорели“ страдаха от глад, страдаха от студ, страдаха от болести всевъзможни, страдаха от изтребителния тифус – неизбежния другар на всяко безредно натрупване на големи навалици свят, в лишения и неволи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 66.
ИЗТРЕБЍТЕЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до изтребител2. През 1915 г. в руско-балтийския завод бил построен и първият в света самолет изтребител. През същата година и в другите воюващи държави се създават бързи изтребителни самолети с добри летателни качества. Р. Радулов, ИГ, 50. Освен бомбардировачи на въоръжение има и изтребителни, транспортни, разузнавателни, санитарни и други самолети, а също така и вертолети. Н. Иванов и др., ГО, 10.