ИЗТРЪ̀ПНАЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Състояние на изтръпнал; вцепененост, безчувственост. Болка почти не усещаше, но изтръпналостта на ранения крак го хвърли в тревога и той помоли стражаря да повика сестрата. Ем. Станев, ИК I и II, 359.
