ИЗЧЕРПА̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на изчерпателен; пълнота, обстойност. Отговорът направил впечатление със своята задълбоченост и изчерпателност. По тази тема той показал по-твърди знания. НА, 1960, бр. 3715, 2. Съвременниците ценели трудовете му за тяхната изчерпателност, за яснотата и строгата научна лаконичност на езика. К, 1963, кн. 8, 37. Изчерпателност на изложението.