ЍМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Която е свързан, който се отнася до някакво име (в 1, 2, 3, 4 и 8 знач.). Плитко из Балкана почиват кости. На безименни борци с известен гроб или на именни с неизвестен. В. Мутафчиева, ИКМ, 40. Някакви вещеви, именни и не знам още какви списъци трябваше да приготви той [ротният писар], и аз бях назначен от началството си да му помагам. Д. Калфов, ПЮН, 73. Именни изрази се използуват често в плакати и лозунги: Един за всички, всички за един. Л. Андрейчин и др., БГ, 232.

Именно изречение. Грам. Изречение, в което сказуемото се изразява чрез съществително име или количествено-именно съчетание, напр.: „Никакво движение, никакви признаци на живот“ (Й. Йовков).