ЍМЕН прил. Само в съчет.: Имен ден. Ден, в който някой чества името си, обикн. свързано с името на някой светец или с църковен празник. Наближаваше Димитровден, голям празник и имен ден на него и на благоверната му съпруга, стрина Мита. Чудомир, Избр. пр, 68. Имен ден ѝ беше днеска, пък той забравил, името ѝ забравил. Л. Михайлова, Ж, 96. И аз уж се увирам около големците: Нова година било, имен ден било, все, знайш, кое визити, кое сливовица, . . това-онова. Ал. Константинов, Съч. I, 204.