ИНДИВИДУА̀ЛНОСТ, -ттà, ж. Книж. 1. Само ед. Сбор от характерните и отличителните качества и особености на един индивид; индивидуалитет. Йовков бе скромен, но с подчертана писателска индивидуалност и независимост. СбАСЕП, 365. Ние сме същества от плът, кръв и страсти, притежаваме за нещастие известна индивидуалност. Така ние стигаме до различни оценки и заключения. Ем. Манов, ПС, 32–33. Толкова много хора! Толкова различни индивидуалности, образи, характери! Всеки от тях е интересен като човек. Защо нямам повече време да ги опозная! Н. Стефанова, РП, 15.
2. Личност, индивид. Едно по-близко запознаване с коя да е от западните литератури ще ни открие, че народите създават големите индивидуалности – и в държавния си, и в културния си живот. К. Христов, ПП I, 5. Авторът започва отдалеч, като въз основа на трудовете на разни моралисти изтъква значението на възпитанието и образованието за оформянето на всяка национална култура и на всяка даровита индивидуалност. М. Арнаудов, БКД, 216.
– В-к Цариградски вестник, 1859.