ИНÒК, мн. -ци, м. Старин. Монах, калугер. „В случаи, противоречащи на манастирския ред, инокът трябва да се обърне към игумена.“ Ем. Станев, А, 83. На 1470 година рилските иноци издействували чрез помощта на Каломария да им се предадат мощите [на св. Иван Рилски]. Ив. Вазов, Съч. XV, 34. Още рано тая сутрин започнаха да прииждат в господарската крепост люде от околните селища и най-напред иноци от двата манастира по Мокра планина. Д. Талев, ЛФ, 1957, бр. 31, 3. Преподобний Евтимий, като са угадил, че наближава времето му да умре, привикал сички по-млади иноци (калугери и калугерчета). У, 1871, бр. 21, 334.